Господинов за Алек Попов: Загуба, която още боли
Алек Попов умря на 22 март 2024 година
„ Алек беше лек за другарство, не обичаше патетиката, беше саркастичен и търсеше иронията във всяка обстановка. В същото време беше извънредно сериозен и предан професионален публицист “, споделя Господинов. По думите му двамата са пътували дружно години наред из Европа, когато книгите им са били превеждани и представяни редом. „ Човек усеща опора, когато има до себе си подобен другар. “
Господинов акцентира, че за Алек Попов писането не е било поза, а смисъл. „ Той знаеше какво прави – беше се отдал напълно на това да споделя истории. Това беше неговият живот. “
Разказите и есетата на Попов са превеждани на множеството европейски езици и включвани в влиятелни интернационалните антологии, измежду които Best European Fiction. Романите му „ Мисия Лондон “ и „ Черната кутия “ са преведени надлежно на 16 и 10 езика, а „ Мисия Лондон “ се трансформира и в културен феномен на българското кино.
По мотив годишнината Българска телеграфна агенция беседва и с артиста Юлиан Вергов, филмовия деятел Александър Жеков и литературния специалист Светлозар Желев.
„ Каквото и да кажа за Алек Попов, все ще е малко. Загубата му е дълбока и ненавременна “, споделя Юлиан Вергов. „ Беше чест да изиграя основната роля в една от неговите книги. “
Александър Жеков го разказва като доброжелателен, положителен и извънредно прецизен в работата си човек. „ Алек имаше възприятие за отговорност към гения си – усещаше, че би трябвало да го съобщи нататък. “
Според Светлозар Желев Алек Попов е измежду най-значимите български белетристи от края на XX и началото на XXI век. „ Той притежаваше рядка жанрова просторност – от ирония и натурализъм до абсурдизъм и фантастика. Присъствието му в българската литература е фундаментално. “
Попов остава в паметта на читателите като създател с безпощадно възприятие за подигравка и надълбоко схващане за човешката природа. „ Фокусът постоянно пада върху антигероя “, споделя той в изявление от 2020 година, „ тъй като идеалната принципност доста постоянно е маска. “
Роден на 16 януари 1966 година в София, Алек Попов приключва класическа гимназия и българска лингвистика. През годините работи като редактор, организатор в Националния книжовен музей, културno аташе в Лондон и основен редактор на списание „ Родна тирада “. През 2024 година е посмъртно почетен с Голямата премия „ Христо Г. Данов “ за повсеместен принос в националната книжовна просвета.
„ Алек беше лек за другарство, не обичаше патетиката, беше саркастичен и търсеше иронията във всяка обстановка. В същото време беше извънредно сериозен и предан професионален публицист “, споделя Господинов. По думите му двамата са пътували дружно години наред из Европа, когато книгите им са били превеждани и представяни редом. „ Човек усеща опора, когато има до себе си подобен другар. “
Господинов акцентира, че за Алек Попов писането не е било поза, а смисъл. „ Той знаеше какво прави – беше се отдал напълно на това да споделя истории. Това беше неговият живот. “
Разказите и есетата на Попов са превеждани на множеството европейски езици и включвани в влиятелни интернационалните антологии, измежду които Best European Fiction. Романите му „ Мисия Лондон “ и „ Черната кутия “ са преведени надлежно на 16 и 10 езика, а „ Мисия Лондон “ се трансформира и в културен феномен на българското кино.
По мотив годишнината Българска телеграфна агенция беседва и с артиста Юлиан Вергов, филмовия деятел Александър Жеков и литературния специалист Светлозар Желев.
„ Каквото и да кажа за Алек Попов, все ще е малко. Загубата му е дълбока и ненавременна “, споделя Юлиан Вергов. „ Беше чест да изиграя основната роля в една от неговите книги. “
Александър Жеков го разказва като доброжелателен, положителен и извънредно прецизен в работата си човек. „ Алек имаше възприятие за отговорност към гения си – усещаше, че би трябвало да го съобщи нататък. “
Според Светлозар Желев Алек Попов е измежду най-значимите български белетристи от края на XX и началото на XXI век. „ Той притежаваше рядка жанрова просторност – от ирония и натурализъм до абсурдизъм и фантастика. Присъствието му в българската литература е фундаментално. “
Попов остава в паметта на читателите като създател с безпощадно възприятие за подигравка и надълбоко схващане за човешката природа. „ Фокусът постоянно пада върху антигероя “, споделя той в изявление от 2020 година, „ тъй като идеалната принципност доста постоянно е маска. “
Роден на 16 януари 1966 година в София, Алек Попов приключва класическа гимназия и българска лингвистика. През годините работи като редактор, организатор в Националния книжовен музей, културno аташе в Лондон и основен редактор на списание „ Родна тирада “. През 2024 година е посмъртно почетен с Голямата премия „ Христо Г. Данов “ за повсеместен принос в националната книжовна просвета.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ